Великден не е само подвижен празник – той е и, така да се каже, "двукратен", защото през повечето години Западната църква и Православната църква празнуват Христовото Възкресение на различни дати.
Църковното противоречие на двата Великдена си остава тежък за решаване проблем за християнския свят. “Отдавна е признато, че да се чества този основен аспект на Християнската вяра на различни дати, дава противоречиво свидетелство, компрометира доверието в църквата и действеността при призоваването на Светия Дух в света”, изповядва Световния съвет на Църквите.

Проста формула – сложна интерпретация
Формулата за Великден: “Първата неделя след първото пълнолуние или след пролетното равноденствие” е валидна както за западните християни, така и за православните, но Църквите са базирали датите на различни календари. Западната църква използва Григорианския календар, а Източната църква – по-стария Юлиански календар.
Дотук свършва простото. Всъщност, изчисляването на тези дати включва объркващ брой църковни луни и пасхални пълни луни, астрономическо равноденствие и фиксирано равноденствие – и това в допълнение към двете различни календарни системи.

Какво е пълно пълнолуние?
Двете църкви се различават в дефиницията за пролетно равноденствие и пълнолуние. Източната църква определя датата на Възкресението според действителното астрономическо пълнолуние и действителното равноденствие, наблюдавано по меридиана на Йерусалим - мястото, където Христос е бил разпнат и възкръснал.

Връзка с Пасхата
Източно-православната църква също прилага формулата така, че Възкресение винаги се пада след Пасха, тъй като разпъването на кръста и Възкресението на Христос са станали след като той е влязъл тържествено в Йерусалим за честване на Пасхата. В Западната църква Великден понякога предшества еврейската Пасха със седмици.

Една вяра - два Великдена
Западната църква не използва действителния или астрономически верния ден на пролетното равноденствие, а фиксиран ден...